В днешната статия ще ви запознаем с Наталия – 娜娅 Nàyà , от Варна, на 29 години и затова как се заражда нейната страст към китайския език и защо решава да се завърне в България.

Здравей, Ная! Би ли ни разказала на кратко за себе си?

Винаги съм харесвала езиците и от дете знаех, че ще се занимавам професионално с тях. Още в пети клас, когато ни заведоха на екскурзия във Велико Търново и се качихме на хълма Царевец, учителките ни посочиха Ректората, който е разположен на отсрещния хълм Света гора. Казаха ни, че са учили там и от този момент бях напълно убедена, че и аз ще уча там. Освен това много ми хареса величествената гледка и си казах, че искам някой ден да заживея в този град. Така и стана.. 8 години по-късно напълно случайно започнах да уча китайски език във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, специалност немски и китайски език – това е специалност, от която излизаш с диплома за преводач на два езика. През 2011-2012г. спечелих стипендия за едногодишна специализация по китайски език и култура в Пекинския университет за езици и култура. Сега съм преводач на свободна практика и се занимавам с преподаване на китайски език.

Как реши да изучаваш китайски език?

Китайски започнах да уча наистина случайно, не знаех нищо за самия език, освен че се пише с йероглифи. Не знаех, че има тонове и така се сблъсках челно с тях. Но много ми хареса още от първия час и йероглифите не ми се струваха никак трудни, точно обратното.

Какво те запали по езика?

Това, което отключи енергията ми да уча езика, бяха йероглифите, колкото и странно да звучи. Те са като код, който продължавам да разгадавам. В последствие започнах да опознавам богатата култура и история на Китай и това допълнително подсили желанието ми да го уча. Естествено, преподавателите ми също оказаха влияние.

Кое беше най-вълнуващото изживяване в Китай?

Трудно е да кажа кое беше най-вълнуващо. Прекрасно е да се качиш на Китайската стена, за която се говори толкова много, че е един от символите на Китай, едно от Новите седем чудеса на света, или, че се вижда от космоса. Наистина е внушителна, на места много стръмна. По нея не ходиш, а се изкачваш. Държиш се за едни парапети. Има много туристи – както китайци, така и чужденци. Китайците много обичат да те заговарят и да се снимат с теб, когато видят, че си бял. И започват едни дълги и приятелски разговори, които са оставили в мен прекрасен спомен. Друго приятно изживяване е Китайската нова година или Пролетния празник. Тогава учениците имат дълга ваканция. Това е семеен празник и всички се събират у дома.

А какво ти беше най-трудно, докато беше там?

Не мога да кажа, че е имало нещо трудно. Организацията бе много добра, аз нямах проблеми, може би защото отивайки там вече говорех добре китайски и нямах езикова бариера. Имах само битови проблеми, но тях бързо ги решавах. Не мога да не спомена и темата за храната, всички много ме питаха за нея. „Ами какво яде там?“, е, отговорът е, че храната е много разнообразна и има ястия за всеки вкус, а най-странни са чипсът с боровинка, сладоледът с вкус на грах и супата, в която има краставица.

Кое най-много те впечатли и ти хареса в китайската култура?

Впечатлява ме уважението между хората, хилядолетната култура и разнообразните изкуствата. В самите хора има една смиреност и почит към по-висшестоящия. Също и пословичната им скромност.

Кое е любимото ти място, което си посетила в Китай?

Любимо ми място е Лама темпъл, на китайски 雍和宫 (Yōnghégōng). Това е единственият останал действащ будистки храм в Пекин. Място изпълнено с много мир, спокойствие и красота, и монаси в техните оранжеви роби. А буквалният превод на името на храма означава „Дворец на мира и хармонията“, но на английски е известен като Лама темпъл.

Защо смяташ, че на хората би им било интересно и полезно да изучават китайски език?

Ставаме свидетели на пренареждане на силите в света. Сега Китай е втора икономика, но кой знае с тези темпове на развитие… Но дори да остане втора, това е достатъчна причина. Всички знаем за инициатива Новия път на коприната и Програмата 16+1. За някои хора езикът е полезен заради бизнеса с Китай и честите пътувания, други искат да учат в китайски университети – имам и такива ученици. За трети е полезен, защото започват да гледат света през погледа на една по различна култура. Не на последно място е добра гимнастика за мозъка.

На теб с какво ти помогнаха тези знания?

Помагат ми да работя като преводач. Както за устни, така и писмени преводи. Често се занимавам и с технически преводи.

Защо реши да се върнеш в България и да преподаваш?

Още със завършването ми бях решила, че искам да се върна и да работя във Варна. Смятам, че езикът все още не е толкова популярен в България и затова мога да допринеса за популяризирането му. Много малко хора във Варна преподават този език и няма курсове.

Защо реши да провеждаш курса именно в Иноватор?

Иноватор ми позволява да се развивам по начина, по който аз искам. Смятам, че е едно много добро място за прохождащ фрилансър. Средата е приятна, моите курсисти и аз се чувстваме добре. Приятно е, когато на едно място са събрани хора със сходни идеи и интереси.

И за финал би ли ни казала своя любим цитат на китайски?

真金不怕火炼 (Zhēn jīn bùpà huǒ liàn) или „Истинското злато не се страхува от огън“.